Цитати от "Белегът на Мили"

​

​

​

​

   "  -Ще плачат ли другите когато умра? - попита Мили

     - Това ли било – каза той и се наведе да доизостри молива над салфетката, после вдигна вежди, мръщейки челото си и продължи – Вероятно. Теб защо те интересува, а и ти си още млада да питаш такива неща.

     - Просто искам да знам, важно е за мен.

     - Вероятно някои ще плачат, а други няма, зависи- каза той, продължавайки да остри съсредоточено вече изострения  молив, стържейки писеца до остротата на смъртоносно копие.

     - От какво зависи?

     - От много неща – остави молива и ножчето, облегна се назад и продължи, гледайки ту нея, ту някъде през прозореца – дали има кой да плаче за теб, дали си млада или стара, дали си красива или грозна, дали ....

     -Чакай, грозна ли? Че какво значение има това?

     -О-о-о, има, повярвай ми! За красивите плачат повече."

​

​

***

​

​

     Мили почна да хлипа.   Сълзите й капеха, не можеше да се успокои, а трябваше. Трябваше да измисли как да избяга. Но главата й беше празна, там имаше само ужас.

     - Моля ви, моля ви, оставете ни, на никой няма да кажем, кълна се в най-милото си. - Опита се да бъде убедителна. Грег я хвана и я дръпна рязко.

     - Тръгвай, ще те къпя курво!

     Мили се вдърви, усещаше, че не иска никъде да ходи, не искаше нищо да й правят. Треперенето й стана още по-силно, от сълзите не виждаше нищо. Грег я дръпна по-силно, и тя, от засилката стигна почти до кухненския бокс.

     - Казах върви, ще си спестиш ритниците, ако правиш, каквото ти кажа! - каза той и я набута в банята. Влезе след нея и започна да се съблича. Мили го гледаше и трепереше. Цялата се тресеше, опита пак.

     -Моля те, аз виждам, че ти си по-нормален от приятеля си. Нищо не си направил още, нищо не е свършило, пусни ме да си тръгна и повече никога няма да ме видиш. - Още преди да довърши думите си, Грег й удари толкова силен шамар, че тя се озова на земята в тясната баня. Главата й се удари в тръбите и тя пак се напика. Той завъртя кранчето на студената вода и душа плисна водата върху нея. Мили започна да реве силно, колкото сила имаше. Той я хвана за косата и я изправи. Беше й адски студено.

     - На теб май не ти е мил живота, курво? Казваш, че съм по-мекушав от Облака ли? - попита той и тогава тя видя татуираната малка сълза, от страни на дясното му око. Спомни си,  че някъде беше чела, че убийците в затвора си татуират сълзи на лицето. По една сълза за всяка жертва.

​

​

***

​

​

Тим се качи нагоре по стълбите. Тогава изведнъж Елза вдигна студен и пронизващ поглед и попита, гледайки Мили право в очите.

     - Мила, ти какво носиш за вечеря?

     Мили се стресна, не беше купила нищо. Тим й каза, че понеже тя е осигурила обяда, той ще осигури вечерята и тя се съгласи. Ама, че съм глупава - помисли си тя.

     - Ами, Тим ми каза, че .... той ще купи. - Мили изпадна в паника, ококори очи и се чудеше на къде да гледа, само не и в изпиващите очи на Елза. Но тя я беше хванала в капан. Не изпускаше погледа й принуждавайки я да стой пред нея като провинило се дете и да си чака унижението. Чувстваше се като престъпник. Трябваше да купи нещо. Помисли си, че щеше да чисти и дори да го направеше вече, май с доброто впечатление беше свършено.

     - Аха, Тим каза! Тогава Тим няма да яде! - вдигна тя доволно вежди и продължи да я гледа в очите. - Ти за коя се мислиш, за някоя принцеса, може би?! Казах ясно какво трябва да правиш, а ти какво направи?

     - Извинявай, Елза, просто на обяд купих обяд за всички ни и той каза, че ще купи вечерята.

     - Ясно! Пак той е виновен!

     - Не, не казвам, че е виновен.

     - А какво казваш, глупачке?! – извика в лицето й Елза, надигайки се на ръце на масата и приближавайки се към нея. Лиъм и Пит погледнаха към нея, но нищо не казаха, мълчаха.

     - Нищо, ще отида сега да купя, все още е отворен магазина. - Мили стана и тръгна към вратата

     - Няма такива работи, връщай се обратно тук и сядай!

     Мили не знаеше какво да мисли. Разбираше, че е сбъркала и че е трябвало да купи нещо, но не очакваше такава реакция. Върна се обратно и седна на стола.

     - Ще стоиш гладна тази вечер, за да се научиш, че правилата в тази къща се спазват! - после извика и Мили се стресна от вика й. - Разбра ли?!

     Сърцето на Мили биеше бързо и силно. Разтрепери се. Ако имаше къде да отиде щеше веднага да стане и да тръгне, но преди това определено щеше да й каже на тази дъртофелница, че не е с всичкия си.

     - Добре – успя да промълви тя.

     - Дай ми всичките си пари! Веднага! - каза Елза и тропна по масата с юмрук. Двете чаши на масата подскочиха, а импровизирания пепелник се обърна и пепелта и фасовете се разсипаха върху масата. Елза с един замах ги бутна отново в пепелника и пак викна:

     - Какво не разбра от веднага?!

​

​

***

​

​

     -Как да разбера кога съм срещнала истинската любов, Хю?

     Хю не я чу. С дребна пинсета хващаше малки винтчета и със също толкова дребна отвертка ги завиваше на компютърна платка. Мили стоеше до вратата като омагьосана от движенията му и го наблюдаваше. Той постави още едно малко винтче, но то падна. Понечи да го вземе, но му се изплъзна отново. Мили затаи дъх. Той го стисна по здраво с пинсетата и го постави в отвора. С другата ръка започна бавно и внимателно да го завива. Мили го изчака да приключи и повтори въпроса си.

     - Как да разбера, кога съм срещнала истинската любов, Хю?

     Хю изправи рязко глава към нея. Ирисите му бяха кърваво червени. Мили се стресна от вида му.

     - Нямам време за глупави въпроси, Мила.

     Нещо ставаше, Мили не разбираше какво, но някакво напрежение се носеше във въздуха. Огледа се наоколо, сякаш всичко трептеше. Погледна отново Хю.

     Той рязко се изправи с опънати ръце върху бюрото и извика със гласа на дявола:

     - Н-Я-Я-Я-Я-М-А-А-А-А-ШШШ ВРЕ-Е-Е-Е-Е-Е-МЕ-Е-Е-Е-Е!

​

​

***

​

​

     Силен трясък от юмрук удари нейната врата три пъти. Мили замръзна. Сърцето й щеше да се пръсне от страх. Какво искаха и нямаше ли в този хостел някой, който да попречи да тормозят останалите гости? Искаше й се да слезе до рецепцията и да вдигне луд скандал. Но не смееше. Затаила дъх, трепереща под завивката, чакаше. Реши, че е по добре да събере багажа си в раницата. Ако се наложеше да бяга, да бъде подготвена. Радиатора беше слаб, дрехите и все още не бяха изсъхнали. Прибра всичко останало и пак седна в леглото. Мина около половин час. Не се чуваше нищо. Мили се смъкна под завивките и заспа.

     Тряс! Тряс! Тряс!

     Не издържаше вече. Нямаше край, ще я докарат до лудост. Чуваше се странно съскане. Помисли си, че може да й пуснат някакъв гас.  Затрепери още по-силно, и заплака от изтощение и страх. Зави се през глава и се молеше. Молеше се да я оставят на мира. Искаше малко да поспи. Главата й щеше да експлодира, а сърцето й да спре. Трябваше да спрат. Едва дишаше. След малко се унесе.

     Бам!

     Мили отново подскочи, не беше нейната врата. Лявата й буза заподскача неконтролируемо.

 

 

 

***

​

​

Кой можеше да живее с това? А-а-а-а-а-а!- искаше й се да изкрещи.

     - Проклет да си, Грег, мразя те! – каза тя на глас. - Да изгниеш в затвора, дано! - продължи на ум тя. Но какво значение имаше за нея това, че той ще е в затвора? Никакво. Тя не беше в безопасност. Такива като него имаше милиони. А и той там едва ли щеше да страда. Няма да стои гладен и бездомен. О-о-о, напротив, за затворниците се грижеха. Мили дори разбра тези дни, че изнасилвачите са отделени от другите престъпници в отделни звена. Те дори нямаше да се чувстват заплашени за живота си,  както беше тя. А, ако имаха добро държание, присъдите им можеше да бъдат намалени до година – две. Какво наказание можеше да е това? Тя щеше да плаща, чрез данъците си, издръжката на собствения си изнасилвач. А после щеше да плаща и за неговата интеграция в обществото, защото, видиш ли, трябвало да им се даде втори шанс. А за нея кой се погрижи? Когато беше уплашена, самотна, бездомна, премръзнала и гладна? Кой й даде втори шанс на нея? В живота си беше убила няколко мухи и една мишка, а в замяна какво получи? Нищо. Изкараха я лъжкиня. Присмяха й се. Колко ли се е забавлявал Грег, докато я е гледал как я изкарват луда на съдебната скамейка? Полицията не пазеше гражданите, съда пускаше затворниците. И Грег бе от онези 94 % дела, незавършени и без наказание . Това беше суровата действителност. На никой не му пукаше за изрядните граждани. Не можеха да се защитят, очакваха държавата да ги защитава и още повече, вярваха, че тя ги защитава. До момента, в който не попаднеха в ръцете на безскрупулни типове. Защото, какво всъщност правеше държавата за превенция на изнасилванията? Лепеше глупави стикери в автобусите, които казваха, че ако усетите, че някой иска да ви нарани, да сигнализирате на някакъв  номер. Кой по дяволите си записваше тези номера? И това ако беше справедливо, здраве му кажи. Мили си погледна часовника. Имаше още десетина минути. Извади още една цигара и я запали. Не й се влизаше, не искаше никой да я съжалява. Не искаше никой да я сочи с пръст и да шушне зад гърба й. Това е, изведнъж и светна. Сети се как трябва да бъдат наказвани изнасилвачите.